Днес отбелязваме 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно от най-смелите и значими събития в новата българска история.
След Берлинския конгрес от 1878 г. българските земи остават разделени. Княжество България получава автономия, а Източна Румелия остава автономна област под върховната власт на Османската империя. Разделението поражда силно обществено движение за национално обединение.
На 6 септември 1885 г. българите в Източна Румелия поемат инициативата в свои ръце. В Пловдив властта е сменена без сериозно кръвопролитие и е провъзгласено Съединението с Княжество България. Княз Александър I Батенберг подкрепя историческия акт и поема отговорността за неговата защита.
Решението е дръзко. Съединението е извършено без предварителното съгласие на Великите сили и нарушава установения от Берлинския договор политически ред на Балканите. Европа първоначално реагира с недоверие и опасения от нов конфликт.
Само два месеца по-късно България трябва да защити постигнатото и на бойното поле. След обявяването на Сръбско-българската война младата българска армия печели решителната битка при Сливница и доказва, че страната е способна сама да защити своето Съединение.
Военният успех променя и дипломатическата ситуация. Великите сили постепенно приемат новата реалност, а през 1886 г. Топханенският акт урежда международното признаване на Съединението.
Така България показва нещо изключително за своето време: един народ може да промени наложеното му статукво, когато има волята да се обедини и силата да защити избора си.
Съединението укрепва българската държава и се превръща в една от големите стъпки по пътя към обявяването на Независимостта на България през 1908 г.
141 години по-късно 6 септември продължава да ни напомня, че силата на България е най-голяма, когато сме заедно.
Честит Ден на Съединението!