Моят Левски

По случай 145-годишнината от гибелта на Васил Левски Столична община организира конкурс за есе на тема "Моят Левски". Учениците от 10. клас (профил БЕЛ) се включиха в конкурса и се проведе подбор, след който бе избрано есето на ученика от 10. е клас Иво Харманджиев. Той получи и покана да прочете своето есе пред паметника на Апостола на българската свобода на тържественото почитане на неговата памет на 19.02.2018 година.

По-долу прилагаме пълната версия на написаното от нашия възпитаник.

 

Моят Левски

 

   Ще започна моето есе като дам обяснение защо всъщност Васил Левски е от такова значение за нас - всички българи. Независимо дали се намираме в Родината си или в чужбина. Ще отговоря на въпроса: „Защо от всички възрожденци с неговото име, под неговия патрон  са толкова много училища, читалища, стадиони, дори градове?“ И защо от всички, отдали живота си за България, неговото име е познато и на малките деца?

 

    Дяконът е символ на решителността, смелостта и пожертвователността. Той, също така, е пример за борбеност и ни е познат с желанието си за свобода, но е дал и още  нещо - а именно, модела каква трябва да бъде нашата държава. Левски ни изпълва с гордост и самочувствие и  именно тези чувства ни сплотяват като общност, независимо къде сме.

 

    Освен, разбира се, създаването на мрежата от революционните комитети из цялата страна, според мен, най-важното му дело е наследството, което той ни е оставил: думите, познати като неговият завет - „Свята и чиста република“. Дяконът не просто е искал да има независима българска държава, но е искал да има свобода за всички “...българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение“. Да не забравяме и думите му: „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи  от нашите собствени задружни сили“.

 

    Историята на живота му е много вдъхновяваща, защото Васил Иванов Кунчев е пример как всеки един от нас може да бъде Левски. Израснал в семейство, неразличаващо се от другите български, той е постигнал нещо велико и забележително и е заслужил прозвището му да бъде записано в историята така, че 145 години след смъртта му есета, посветени на него, да се пишат в училищата, защото Васил Левски служи за пример на всички нас – малки и големи, млади и възрастни, мъже и жени. Той е национален герой и когато на 19 февруари ние си припомняме неговата саможертва, неговия принос към България, ние се сплотяваме, изпълвайки се с гордост и национално самочувствие, а заедно с тези чувства и с надежда, повлияна от патриотизма, за по-добро бъдеще. Ние не живеем вече под робство благодарение на  дякона, както и на мнозина други герои. Сегашните проблеми и трудности, които ни тревожат в съвремието, са по-различни от тези, които са били срещани от Левски. Но въпреки различията на времената и изминалия век и половина, заветът на Васил Иванов Кунчев и личният му пример за непреклонност и свободолюбивост са оцелели.

 

     Есето е озаглавено моят Васил Левски и сега мисля, че е крайно време да се съсредоточа  върху частта „моят“. Моят Васил Левски не се различава от този на другите, защото има само един Левски, а именно национален герой и борец за свободата на България. Той е от малцината, чиято  памет  може да сплоти толкова голяма общност като цял народ. Не мислете, че аз забравям други национални герои, но както има един Васил Левски, така има и един Христо Ботев. Всеки от националните ни герои се е запомнил с негов или нейн подвиг. Всеки човек има свой собствен път. Да, ние може да се поучаваме и подражаваме на дадени личности, по-точно герои и да не се оставяме на малодушието и страха, а да отстояваме нещата, които са ни важни, но всеки  човек е отделна личност и моят Левски е Васил Иванов Кунчев, роден през 1837г. и загинал през 1873г.. Моят Васил Левски не се различава от Васил Левски на всички други българи, защото именно това, че Левски ни сплотява приживе и след смъртта си, е едно от най-забележителните качества на Дякона и ако аз имам личен свой идол, то той никога не би могъл да бъде като Левски, защото той не би сплотявал цял народ.

 

Иво Харманджиев от 10. е клас

Прием на ученици след завършен 7. клас Първа АЕГ е училище с държавен план–прием, определен с действащата в момента Наредба №10 от 01.09.2016 г. на Министерството на образованието и науката за организация на дейностите в училищното образование. Приемат се 196 ученици (98 момчета и 98 момичета) след завършен седми клас, а профилът е "Чужди езици". Максималният бал е 500 т... Научи повече