Автор на статията:
Илияна Григорова – ст. учител по история и цивилизации в Първа АЕГ
На 18 юни 2026 г. за трети път ученици и учители от Първа АЕГ участваха в екскурзия до Сливница. Неин организатор и идеен вдъхновител е г-жа Гергана Лозанова, главен учител по английски език в Първа АЕГ.
В екскурзията се включиха ученици от 8. г клас с класен ръководител г-жа Галина Ангелова, както и ученици от 10. и 11. клас – профилирана подготовка по история, с техния учител г-жа Илияна Григорова-Ангелова. В родолюбивото дело взеха участие и учителите от Първа АЕГ – Ясен Иванов, Димитър Керемедчиев, Виктория Нечева, Вера Петрова.
По стъпките на Сливнишките герои наш водач и екскурзовод беше Радослав Иванов – председател на Национално дружество „Традиция“ – Сливница. Неговият разказ на изключителен и компетентен познавач на Сръбско-българската война направи огромно впечатление на учениците и учителите, които го слушаха с интерес и научиха много значими факти и любопитни подробности за това знаменателно събитие.
Първата спирка на екскурзията бяха височините Три уши и Мека црев, част от Западна Стара планина в най-западната част на Софийската котловина. На тези височини край Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. се решава изходът на Сръбско-българската война. За да се ознаменува годишнината от Сливнишката битка, на тях е направен огромен надпис „1885-1985 Съединение на България“ с орден „За храброст“ от лявата му страна. Надписът от камък е поставен през 1985 г. по случай 100-годишнината от събитието, като последно е обновен през 2025 г. по случай 140 години от Съединението и неговата военна защита – Сръбско-българската война.
Войната започва на 2 ноември 1885 г., когато Сърбия вероломно напада България. Успешната реализация на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември превръща България в най-голямата държава на Балканите след Османската империя, а това дава повод на Сърбия да се чувства ощетена и да се страхува за аспирациите си към Македония. Сръбският крал Милан очаква бърз военен успех – армията му е добре въоръжена, по-многобройна и опитна и ще има на своя страна предимството на изненадата.
В същото време България е в центъра на международна криза, няма реална подкрепа от нито една Велика сила, армията ѝ е неопитна и съсредоточена на южната граница, а офицерският състав е млад и оставен без помощта на изтеглените по височайше нареждане руски офицери. Поради тази причина в историята Сръбско-българската война остава с названието „Войната на капитаните срещу генералите“. За това свидетелства и немският журналист Артур фон Хун, военен кореспондент по време на войната: „Една млада, неопитна армия с двадесетгодишни пълководци ще трябва да защитава независимостта, свободата и обединението на България. Княз Александър I Батенберг е на 28 години, началник-щабът – на 24, военният министър – на 29 години!“
На подвига на българските воини е посветен и издигнатият в двора на бившето военно поделение в Сливница „Паметник на капитаните“, който беше следващата важна дестинация на екскурзията. Паметникът е издигнат през 1985 г. и представлява пет символични щика с височина 11 метра и бюстове на петима капитани, разположени в основата на всеки щит. Бюстовете са на капитаните Анастас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпий Панов и Атанас Узунов.
Обявената от Сърбия война предизвиква небивал патриотичен подем сред всички слоеве на българското общество. По цяла България се организират доброволчески отряди, в които се включват дори ученици от горните класове на гимназиите.
Основната сръбска Нишавска армия настъпва към София, а спомагателната Тимошка – към Видин. Съдбата на България решават тридневните боеве край Сливница. Те започват на 5 ноември, когато към бойното поле все още прииждат, извършвайки невероятни преходи, войските от Южна България. На 7 ноември при Сливница командваните от Атанас Бендерев, Коста Паница и Стефан Кисьов български войски, подпомогнати от доброволчески чети, спират сръбското настъпление. На тези височини е разположен и щабът на Българската армия, командван от княз Александър I Батенберг, получил от западните журналисти прозвището „Сливнишкия герой“.
Европа и целият свят са изумени от ентусиазма, самоотвержеността и героизма на българските войници, ръководени от младите български офицери и българския княз, чиито познания и умения във военното дело удивляват света. С провал приключват и сръбските атаки срещу Видинската крепост, отбранявана от войските на майор Атанас Узунов.
Походът по стъпките на Сливнишките герои продължи с посещение на първия войнишки паметник в България след Освобождението, паметника на Иван Вазов и гранитния монумент „Героите на Сливница“.
Първият войнишки паметник се намира в с. Алдомировци и е построен през 1891 г. Издигнат е на мястото на масов гроб на загинали войници. Непосредствено след края на войната този гроб е посетен от Патриарха на българската литература Иван Вазов, който се вдъхновява за написването на стихотворението „Новото гробище над Сливница“, превърнало се и в първия ни траурен марш под името „Покойници“.
За да изразят своята признателност към великия български поет, увековечил подвига на българите, през 1935 г. в центъра на града жителите на Сливница издигат паметник на Иван Вазов.
През същата година в непосредствена близост до паметника на Вазов е издигнат и гранитният монумент „Героите на Сливница“. Скулптурата от двама войници символизира духа на българския войн – един пада в боя, но другарят му облекчава неговите последни минути със своята братска любов, вдига пушката си високо, с лице, обърнато към столицата София, сякаш казва: „Все пак победихме!“
На западната страна на паметника е поставено оръдие, обърнато с дулото в посока към Сърбия, откъдето е дошло нападението срещу Родината ни през 1885 г.
От източната страна стои надпис с паметните и незабравими думи на писателя Иван Вазов:
„Българио, за тебе те умряха“.
В „гвоздей“ на екскурзията заради огромните му размери и величественост се превърна посещението на Пантеона „Майка България“. Той се намира в местността Църквище на най-високото място на с. Гургулят, където на 7 ноември в друга важна битка от войната българските войски начело с капитан Христо Попов побеждават сърбите. Монументът е издигнат през 1985 г. за отбелязване паметта на падналите за българската победа. Паметникът впечатлява с уникалния си архитектурен план, който съчетава пирамида и храм-мавзолей, както и с редките материали, използвани за неговото построяване.
Значението на Сръбско-българската война, в която се ражда българската армия, отстоява се целостта на българската държава и се реализира първата стъпка към национално обединение, можем да обобщим с думите на Артур фон Хун:
„Българите са герои; българите си извоюваха сами дипломата на свободата и независимостта; българите си върнаха Източна Румелия при Сливница!“
Снимки от похода:
