Днес отбелязваме 118 години от обявяването на Независимостта на България, един от най-значимите актове в новата българска история, с който страната ни окончателно утвърждава своя държавен суверенитет.
След Освобождението на 3 март 1878 г. България възстановява своята държавност, но според Берлинския договор Княжество България остава васално на Османската империя. Макар страната да има свое управление, конституция и институции, нейната независимост все още не е международно призната в пълния смисъл.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е важна стъпка към националното обединение. През следващите години България укрепва политически и икономически, а стремежът към пълна държавна независимост става все по-силен.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта в историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“. България е провъзгласена за независимо Българско царство, а Фердинанд приема титлата цар на българите.
Моментът е внимателно избран. Политическата обстановка в Европа и кризата в Османската империя дават възможност на българското правителство да предприеме решителната стъпка. Актът е резултат както от волята за пълна държавна самостоятелност, така и от целенасочена дипломатическа подготовка.
Обявяването на Независимостта предизвиква международна дипломатическа криза, тъй като променя установения от Берлинския договор статут на България. След месеци на преговори през 1909 г. Османската империя признава българската независимост, а след нея това правят и Великите сили.
Така, три десетилетия след Освобождението и 23 години след Съединението, България окончателно утвърждава своето място сред суверенните европейски държави.
Независимостта завършва един от най-важните етапи във възстановяването на българската държавност. Тя показва, че националните цели могат да бъдат постигнати не само на бойното поле, но и чрез политическа решителност, дипломатическа подготовка и ясно отстояване на държавния интерес.
118 години по-късно 22 септември продължава да ни напомня, че независимостта не е само исторически акт, а отговорност да отстояваме свободата, суверенитета и достойнството на България.